„МЫ РАНО СТАЛИ ЖИТЬ...”
Василий Степанович Курочкин (1831-1875 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ОТРАНО ЗАЖИВЯХМЕ
Отрано заживяхме и в миражи дребни
с мечти сменихме истинския си живот;
вкусът, измамно гален с плодове вълшебни,
наивно хвърли зрелия невкусван плод.
От ранна младост ний лелеехме опасен
за хора и за свят суетен идеал,
в сърцата ни бе той като жена прекрасна,
за подвизи и слава жажда в нас разлял.
В незрими далнини развя измамно знаме,
с лъжлив светлик ни обеща щастливи дни;
като мушици кацнахме на този пламък,
като деца наивни сенки да ловим...
Със сълзи и тъга платихме на живота
за светлите мечти за нереален свят,
за всичко, вляло смисъл в спора ни със злото,
но над което днес съмнения тежат...
Животът ни свали неделните одежди,
мечтите ни щастливи с грижи залиня...
Така кандило своя трепкащ блясък свежда
пред светлините на деня.
Ударения
ОТРАНО ЗАЖИВЯХМЕ
Отра́но заживя́хме и в мира́жи дре́бни
с мечти́ смени́хме и́стинския си живо́т;
вкусъ́т, изма́мно га́лен с плодове́ вълше́бни,
наи́вно хвъ́рли зре́лия невку́сван пло́д.
От ра́нна мла́дост ни́й леле́ехме опа́сен
за хо́ра и за свя́т суе́тен идеа́л,
в сърца́та ни бе то́й като жена́ прекра́сна,
за по́двизи и сла́ва жа́жда в на́с разля́л.
В незри́ми далнини́ развя́ изма́мно зна́ме,
с лъжли́в светли́к ни обешта́ штастли́ви дни́;
като муши́ци ка́цнахме на то́зи пла́мък,
като деца́ наи́вни се́нки да лови́м...
Със съ́лзи и тъга́ плати́хме на живо́та
за све́тлите мечти́ за нереа́лен свя́т,
за вси́чко, вля́ло сми́съл в спо́ра ни със зло́то,
но над кое́то дне́с съмне́ния тежа́т...
Живо́тът ни свали́ неде́лните оде́жди,
мечти́те ни штастли́ви с гри́жи залиня́...
Така́ канди́ло сво́я тре́пкашт бля́сък све́жда
пред светлини́те на деня́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Василий Курочкин
МЫ РАНО СТАЛИ ЖИТЬ...
Мы рано стали жить, игривыми мечтами
Действительную жизнь наивно заменив;
Наш вкус, взлелеянный волшебными плодами,
Отбросил зрелые плоды, едва вкусив.
Мы в ранней юности взлелеяли опасный
Людей и общества тщеславный идеал;
Мы сжились сердцем с ним, как с женщиной прекрасной;
Он жажду подвигов и славы в нас вселял.
Он выкинул вдали обманчивое знамя,
Он ложным светом нам сулил счастливый день;
Как мошки мелкие, мы бросились на пламя,
Как дети глупые, свою ловили тень...
Слезами и тоской мы жизни заплатили
За светлые мечты, за вдохновенный взгляд,
За всё, в чем прежде мы смысл жизни находили,
В чем нынче видим мы сомнений грустный ряд...
Жизнь сбросила для нас воскресные наряды,
Мечты о счастии заботами смени...
Так блеск задумчивый и трепетный лампады
Бледнеет перед светом дня.
1850 г.
---------------
Руският поет, журналист, литературен критик и преводач Василий Степанович Курочкин е роден на 28 юли/9 август 1831 г. в Санкт Петербург. Учил е в Първия кадетски корпус към Дворянския полк, от 1849 до 1852 г. е на военна служба, до 1856 г. работи към ведомство по пътните съобщения, след което се занимава само с литературна и публицистична дейност. Пише стихове от младежките си години, първото му публикувано стихотворение е от 1848 г. Работил е в различни списания и издателства, публикува поезия, сатира, литературна критика и преводи в издания като „Невский сборник” (1867 г.), „Слово” (1880 г.), „Сын отечества” (1855-1858 г.), „Петербургские ведомости” (1858 г.), „Биржевые ведомости” (1872-1874 г.) и др. Основател е на т.нар. злободневна вестникарска политическа поезия. През 1859 г. основава сатиричното списание „Искра”. Превежда поезия на Беранже, Молиер и Моне. Автор е на книгите с поезия и преводи „ Песни Беранже” (1858 г.), „Собрание стихотворений Василия Курочкина” (1866 г.), „Собрание стихотворений Василия Курочкина” (1869 г.), „Песни Беранже. Переводы Василия Курочкина” (1874) и др. Ползва псевдонимите Пр. Знаменский и Темный поэт. Умира на 15/27 август 1875 г. в Петербург.